Глава 5-суверенитета на Бога В порицание. (AW Пинк)
"Ето затова доброта и силата на Бога." {"Ро 11:22}
В последната глава при лечение на суверенитета на Бог Отец в спасението, ще разгледа седем части, което го представлява, както направи избор измежду децата на мъжете, и predestinating някои от тях да бъдат съобразени с образа на Сина Му. В внимателен читател естествено ще питам, и какво от тези, които не са били "отредени за вечния живот?" Отговорът, който е обикновено се връща на този въпрос, дори и от онези, които изповядват, че вярват, че писанията учат относно суверенитета на Бога, е, че Бог преминава от не-избира, да ги оставя сами да продължат пътя си по свой начин, и в крайна сметка да ги хвърля в езерото от огън, защото те отказват пътя си, и отхвърля Спасителят му предоставя. Но това е само част от истината, от друга страна, това, което е най-обидно за плътско мислене е или игнорирани, или отказано.
С оглед на ужасно тържественост на този въпрос тук пред нас, с оглед на факта, че днес почти всички, дори тези, които изповядват, че са калвинисти, отхвърли и отричам това учение, и с оглед на факта, че това е една от точките в нашата книга, която се изчислява за представяне на най противоречия, ние чувстваме, че разширеният разследване на този аспект на Божията истина се изисква. Това, че този клон на предмета на суверенитета на Бога е дълбоко тайнствена ние свободно позволяват, все пак, това не е причина защо ние трябва да го отхвърли. Проблемът е, че в днешно време има толкова много хора, които получават свидетелство за Бога само доколкото могат задоволително да отчита всички причини и причини за поведението си, което означава, че ще приеме нищо друго освен това, което може да се измери в дребни ставките на собствените си ограничени възможности.
Обявяването на това в baldest си вид точка сега, за да се отчете, е, Бог е предопределен някои от тях да проклятие? Това много ще бъда вечно прокълнатите става ясно от Писанието, че всеки един ще бъдат съдени според делата си и да се възползва, както той е посял, и че в резултат на неговото "проклятие е просто," {"Ро 03:08} е също толкова сигурни, и че Бог е повелил, че не са избрани да изберете Разбира се, те следват сега се задължават да се докаже.
От това, което е пред нас в предишната глава относно избора на някои към спасението, би било неизбежно следват, дори ако Писанието е безшумен му, че трябва да има отхвърляне на другите. Всеки избор, очевидно и по необходимост означава отказ, за които няма пропуск не може да има избор. Ако има някои, които Бог е избрал спасение, {# 2th 02:03} трябва да има други, които не бъдат избрани спасение. Ако има някои, че Отец дава на Христос, {# Джо 06:37} трябва да има други, които той не се отказа при Христа. Ако има някои, чиито имена са написани в книгата на Агнето на човешкия живот, {# Re 21:27} трябва да има и други, чиито имена не са записани там. Че това е така, трябва напълно да докаже по-долу.
Сега всички ще признаем, че от създаването на света Бог със сигурност предузнал, и предвижда, които ще и не ще приемат Христос за свой Спасител, поради това като се роди и тези, които той знаеше ще отхвърли Христос, той непременно ги е създал до проклятие. Всичко, което може да се каже в отговор на този въпрос е: Не, докато Бог предузна тези видове ще отхвърлят Христос, но той не е указ, който трябва. Но това е просия на реалния въпрос на въпрос. Бог беше определена причина, поради която той е създаден на мъжете, с конкретна цел защо той създава това и онова лице, и с оглед на вечния дестинация на създанията, той предназначение или това, че тук трябва да прекарат вечността в рая или че този човек трябва да прекара вечността в огненото езеро. Ако след това той е предвидил, че при създаването на даден човек, че това лице ще презре и отхвърли Спасителя, но това да знаете преди това той все пак представено, че човек в съществуването, то тогава е ясно, че проектирани и поставени, че това лице трябва да бъде вечно губи. Отново; вярата е дар от Бога, и целта да му се даде само за някои, включва цел да не го дава на другите. Без вяра няма спасение-"който не повярва ще бъде осъден", по този начин, ако не са някои от потомците на Адам, на когото е предназначен, не да се даде вяра, тя трябва да бъде, защото той е наредил, щото трябва да бъде осъден.
Не само, че няма бягство от тези заключения, но историята ги потвърждава. Преди Божественото въплъщение, в продължение на почти две хиляди години, по-голямата част от човечеството останаха без нищо дори и на външни средства на благодатта, поставя в привилегировано положение, без проповядване на Божието Слово и без писмено откровението на волята му. В продължение на много векове Израел е единствената държава, на които Божеството повелено специални откритие за себе си-"Кой е по-напред, претърпени всички народи да ходят по своите пътища" {#} Ac 14:16 - "Трябва само (Израел) са Аз известно на всички племена на земята. "{# Am 03:02} Следователно, тъй като всички други народи са били лишени от проповядването на Божието Слово, са чужденци на вярата, който иде, като по този начин. {# Ро 10:17} Тези народи не са само невежи на самия Бог, но и на начина, по който да го моля, на истинския начин на приемане с него, както и средствата за постигане на вечно ползване на себе си.
Сега, ако Бог е пожелал спасението си, не би той да ги повелено средствата за спасение? Щеше ли не са им дадени всички необходими за тази цел? Но е безспорно интерес на истината, че той не го направи. В такъв случай, Божеството може, в съответствие с неговото правосъдие, милост и благосклонност, отрече на някои средства на благодатта, и ги затворили в мрак и неверието (поради греховете на праотците си, поколения преди това), защо трябва да тя се счита несъвместимо с неговите съвършенства да се изключат някои хора, много от себе си благодат и от този вечен живот, който е свързан с него? виждайки, че той е Господ и суверенна обезвреждането и двете в края на които означава олово, както и средствата, които водят до тази цел?
Очаквайте до наши дни, както и до тези в нашата собствена страна, като пропуска почти unnumberable тълпи от unevangelized народите, не е ли очевидно, че има много, живеещи в земите, където се проповядва Евангелието, земи, които са пълни с църкви, които умират непознати на Бога и неговата святост? Вярно е, че средствата за гратисен бяха близо до ръката си, но много от тях не го знаеха. Хиляди се раждат в домовете, където те се обучават от ранно детство до предвид всички християни като лицемери и проповедници и арх humbugs. Други, са инструктирани от люлката в католицизма, и са обучени да взе евангелски християнството като смъртоносни ерес, и Библията като книга изключително опасни, за да се чете. Други, отглеждани в "Крисчън Сайънс" семейства, не познават повече от вярно, Евангелието на Христос, отколкото го правят unevangelized народите. По-голямата част от тях умират в пълна непознаване на пътя на мира. Сега не сме длъжни да се заключи, че не е Божията воля да съобщават благодат за тях? Ако му ще е по друг начин, би той всъщност никога не са съобщени Неговата благодат за тях? В такъв случай, това е волята на Бог, във времето, да отказват да ги Своята благодат, тя трябва да бъде волята си от цяла вечност, тъй като ще му е, като самия себе си, същият вчера, днес и завинаги. Нека не се забравя, че Бог providences са, но проявите на своите правила: това, което Бог прави в момента е само това, което беше намислил във вечността-собствената си воля е на само причина за всичките му действия и дела. Затова от неговото действително напускане някои мъже в крайното impenitency и неверието ние сигурно се събират той е бил негов вечен определяне да го направи, и следователно, че reprobated някои от преди основаването на света.
В Уестминстърската изповед се казва: "Бог от вечност е от най-мъдър и свят съвет на собствената си воля, свободно и unchangeably предопределям каквато идва да мине." Покойният г-н Грант FW-а най-внимателни и предпазливи студенти и сценарист и коментира тези думи, заяви: "Това е перфектно, божествено вярно, че Бог е ръкоположен за Своята слава каквато идва да мине." Сега, ако тези твърдения са верни, не е учение за порицание създадени от тях? Какво, в човешката история, е едно нещо, което идва да премине всеки ден? Какво, но че мъжете и жените да умре, се махнат от този свят, в безнадеждно вечността, вечността на страданието и горко. Ако след това Бог е предопределен каквато идва да премине след това той трябва да постанови, че огромен брой хора трябва да се махнат от този свят незаписаните да страда вечно в огненото езеро. Признавайки общо помещение, не е специфичната сключване неизбежна?
В отговор на предходните алинеи на читателя може да се каже, всичко това е просто разсъждение, логично няма съмнение, но все още само изводи. Много добре, ние ще посочим, че в допълнение на горното заключение има много пасажи в Светото Писание, които са най-ясен и категоричен в преподаването на тази тържествена въпрос; пасажи, които са твърде обикновен да не бъдат разбрани и твърде силна, за да се заобикаляно. В чудо е, че толкова много добри хора са лишени от неоспоримите твърдения.
"Исус воюваха дълго време с всички тия царе. Там не е град, който сключи мир с израилтяните, освен евейците жителите на Гаваон: всички останали са взели в битка. За него е от Господа да се втвърдят сърцата си, че те да излязат против Израиля на бой, за да ги изтребя и че биха могли да не "за", но че той може да ги унищожи, както Господ заповяда на Моисея. "{ # Йос 11:18-20} Какво може да бъде семпла от това? Тук е голяма част от ханаанците, чиито сърца Господ закорави, които той е предназначен да разорите, на което той показа "няма полза". Даденост, че те бяха твърде нечестиви, неморални, езически; те са по-лоши от неморални, идолопоклоннически канибали на South Sea острови (и много други места), на когото Бог даде на Евангелието чрез Джон Г. Paton! Истината не. Тогава защо не е Господ команда Израел, за да научи ханаанците си закони и да ги инструктира за жертви на истинския Бог? Очевидно, защото той ги е маркирани за унищожаване, и ако е така, че от цяла вечност.
"Господ е направил всяко нещо за Себе Си, Дори и нечестивия за деня на злото .." {# Pr 16:04} че Господ прави всичко, може би всеки читател на тази книга ще позволи: че е направил всичко за себе си не е толкова широко повярва. Това Бог ни е създал, а не за собствените си богове, но за себе си, не и за собствените си щастие, но за неговата слава, е все пак многократно се утвърждава в Писанието, Отг 04:11. Но # Pr 16:04 отива още по-далеч: той изрично декларира, че Господ на нечестивия за деня на злото: това е дизайн си и им дал същество. Но защо? Не "Ро 09:17 ни казват:" Защото писанието казва на Фараона: "Именно за тази цел аз те издигнах, за да покажа силата си в тебе, и че името ми може да бъде обявена по целия свят!" Бог е дал на нечестивите, че в края, той може да докаже "силата си", а да докаже, показвайки какво е лесен въпрос е за него да се подчини на stoutest бунтар и да свалят си мощен враг.
"И тогава ще им заявя Аз никога не съм ви познавал. Махнете се от Мене вие, които вършат беззаконие" {# връх 07:23} В предишната глава е доказано, че думите "знам" и "предузнание" когато се прилагат към Бога в Писанията, не посочване просто да си далновидност (т.е. голите си познания преди това), но за познанията му за одобрение. Когато Бог каза на Израел, "Само вас познах Измежду всичките родове на света," {# Am 03:02} е очевидно, че е искал да каже: "Ти само имах положително отношение." Когато четем в "Ро 11:02 Защото Бог не хвърли своя народ (Израел), които е предузнал," очевидно е, че това, което е означавано е: "Бог не е окончателно отхвърлено, че хората, които той е избран за обекти на любовта си-вж. "De 7:7,8. По същия начин (и това е единственият възможен начин) трябва да разбираме "връх 07:23. В деня на решението на Господ да казвам много, "Никога не съм ви познавал." Забележете, че е повече от просто "Не ви познавам." Неговата клетвена декларация ще бъде: "Никога не съм ви познавал", вие никога не са били предмет от моите апробиране. Сравнете това с "Знам, (любовта) овцете ми, и съм известна (обича) на мината." {#} Джо 10:14 В "овца", който той избере, за "няколко", той се "знаят", но на развратен, на които не са избрани, за "много" той не знае, не, не, още преди създаването на света е да го разбере, че "никога" не ги разбра!
В "Ро 9:1-33 доктрината за Божия суверенитет в молбата си за членство и двете, като избира и развратен се третира по-дължина. Подробно изложение на тази важна глава ще бъде извън сегашните ни обхват; всичко, което можем да есе е да живеят по част от него, която носи най-ясно при вида на тема, която сме сега като се има предвид.
"Ро 09:17" Защото писанието казва на Фараона: "Именно за това една и съща цел са те издигнах, че мога да покажа, мощност в тебе, и че името ми може да бъде обявена по целия свят." Тези думи се отнасят с нас обратно към "Ро 09:13 и" Ро 09:14. В "Ро 09:13 Божията любов към Яков и омразата си към Исав са декларирани. В "Ро 09:14 се пита" Има ли неправда пред Бога? "И тук, в" Ро 9:17 апостолът продължава неговия отговор на възражението. Не можем да направим по-добре сега, отколкото цитат от коментара на Калвин върху този стих. "Има две неща, тук ще бъдат разглеждани, най предопределението на Фараона, за да рушат, което трябва да се отнася до миналото и все още скрити съвета на Бог, и след това, дизайнът на този, който е трябвало да направят известно име на Бога. Тъй като много преводачи, като се стреми да промени този пасаж, перверзник това, ние трябва първо да отбележим, че с думата "Аз те издигнах," или подбуди, в иврит е: "Аз съм назначен", от което е видно, че Бог, проектиране да покаже, че упорство на Фараона не пречи той да запази хората си, не само потвърждава, че неговата ярост е предвидено в него, и че той е изготвен средства, за задържане, но че и той е по този начин преднамерено ръкоположен то и разбира се и за тази цел, че той може да показва по-знаменит доказателство за собствената си власт. "Ще се отбележи, че Калвин дава по силата на думата на иврит, които Пол прави" За тази цел аз те издигнах, " - "Аз съм назначен". Тъй като това е думата, на която доктрина и доводът на стиха се превръща ние още повече ще се отбележи, че при вземането на този цитат от "09:16 Ex апостол значително се различава от Септуагинта-версията след това за обща употреба, и от която той Най-често цитира и заместители на клауза за първата, която се дава от Септуагинта: вместо "На тази си сметка си е запазена", той дава "За тази цел много са те издигнах"!
Но ние трябва да се разгледат по-подробно случая на Фараона, който обобщава в конкретен пример на великата борба между човека и неговия Създател. "За сега аз ще простра ръката Си, за да мога да поразя тебе и людете ти с мор, и ти ще се изтреби от земята. И наистина ли поради тази причина са те издигнах, за да покажа в тебе силата Си, и че името ми може да бъде обявена по целия свят "{" Ex 9:15,16} След тези думи, ние предлагаме следното. Коментари по темата:
Първо, ние знаем от "Ex 14:1-15:27, че Фараон е бил отрязан, се е отсякъл, че на разстояние от Бога, че той е бил отрязан в самия разгар на беззаконието си, че той е отсякъл без зареждане от болест, нито от немощи, които са инцидент до старостта, нито от това, което мъжете план инцидент, но отрязани от непосредствена Божията ръка в съдебното решение.
Второ, тя е скъпа, че Бог възкреси Фараона за това много от край до "го изтребя", което на езика на завет означава Нова "унищожени." Бог никога не прави нищо без предварителна дизайн. При поставянето му се, в него запази през ранна детска възраст и децата, в него, издигащ се на трона на Египет, Бог единия край с оглед. Това, че толкова е била целта на Бог е ясно от думите му на Моисея, преди да отиде в Египет, за търсенето на Фараона, че хората на Йехова "трябва да бъде позволено да отиде пътуване три дни в пустинята, за да Му се поклоним," И Господ рече на Моисея: , когато отиваш да се върне в Египет, внимавай да вършиш всички тия чудеса пред Фараона, които дадох в ръката ти, но Аз ще закоравя сърцето му, че той не пусна людете "{" Ex 04:21. } Но не само това, Божия план и целта е обявена много преди това. Четиристотин години преди това Бог каза на Авраам ", знай, че твоето потомство ще бъде чуждо в чужда земя, която не е тяхна работа, и да им служиш, и ще ги притесняват четиристотин години, и също така, че народа, комуто те да работят, ще съдя ". {# Ge 15:13,14} От тези думи става ясно, (една нация и на царя се разглеждали като един от Стария завет), че Божията цел е създадена много преди той даде на Фараона се.
На трето място, преглед на отношенията на Бог с Фараона го прави ясно, че царят на Египет е наистина "кораб на гняв, монтирани на унищожение." Поставяни на трона на Египет, с юздите на управлението в ръцете си, той седеше като ръководител на населението, което заети първа по ред сред народите на света. Не е имало други монарх на земята в състояние да контролира или да диктува на фараона. За такъв световъртеж височина Бог повдигне този окаян, и това разбира се е естествена и необходима стъпка, за да го подготвят за окончателното му съдба, защото е божествена аксиома, че "гордостта върви пред унищожение и горделив дух, преди да падне." Освен това, и това е дълбоко важно да се отбележи и от голямо значение-Бог отстранен от Фараона на отиване едно задържане, който е изчислен да действа като проверка по него. На връчване на Фараона на неограничените правомощия на царя беше му създаване преди всичко юридически влияние и контрол. Но освен това, Бог Моисей отстранени от присъствието му и царството. Ако Моисей, който не само е специалист в цялата мъдрост на египтяните, но и са били отглеждани в домакинството на Фараона, е позволил да остане в непосредствена близост до трона, не може да има съмнение, че неговия пример и влияние е мощен проверка на нечестието на царя и тиранията. Това обаче не е единствената причина, е очевидно една от причините, защо Бог изпрати Моисей в Мадиам, защото беше по време на отсъствието му, че нечовешкото цар на Египет в рамка си най-жестоките декрети. Бог е определил, чрез премахване на това задържане, да се даде на Фараона пълна възможност за запълване на пълна мяра за греховете си, и себе си узреят за своя напълно заслужена, но предопределена гибел.
Четвърто, Бог "устойчиви сърцето си като заяви, че ще. {# Ex 04:21} Това е в пълно съгласие с декларациите на Светото Писание, "Подготовката на сърцето при хора, и че отговорът на езика е от Господа"; {# Pr 16:01} "на сърцето на царя е в ръката на Господа, като реки от вода, той обръща тя където и воля ". {# Pr 21:01} Както всички други царе, сърцето на Фараона се в ръката на Господа, и Бог беше както правото и силата да го където и да доволен. И това му удоволствие да го обърне срещу най-добрите. Бог определя да възпрепятства Фараона от предоставянето на молбата си чрез Моисей да пусна Израиля, докато не е напълно подготвен за него окончателно сваляне, и тъй като нищо повече от това напълно го добре, Бог закорави си сърцето му.
Finally, it is worthy of careful consideration to note how the vindication of God in his dealings with Pharaoh has been fully attested. Most remarkable it is to discover that we have Pharaoh's own testimony in favour of God and against himself! In #Ex 9:15,16 we learn how God had told Pharaoh for what purpose he had raised him up, and in #Ex 9:27 we are told that Pharaoh said, “I have sinned this time: the Lord is righteous, and I and my people are wicked.” Mark that this was said by Pharaoh after he knew that God had raised him up in order to “cut him off,” after his severe judgments had been sent upon him, after he had hardened his own heart. By this time Pharaoh was fairly ripened for judgment, and fully prepared to decide whether God had injured him, or whether he had sought to injure God; and he fully acknowledges that he had “sinned” and that God was “righteous.” Again; we have the witness of Moses who was fully acquainted with God's conduct toward Pharaoh. He had heard at the beginning what was God's design in connection with Pharaoh; He had witnessed God's dealings with him; he had observed his “long sufferance” toward this vessel of wrath fitted to destruction; and at last he had beheld him cut off in Divine judgment at the Red Sea. How then was Moses impressed? Does he raise the cry of injustice? Does he dare to charge God with unrighteousness? Far from it. Instead, he says, “Who is like unto thee, O Lord, among the gods? Who is like thee, glorious, in holiness, fearful in praises, doing wonders!” {#Ex 15:11}
Was Moses moved by a vindictive spirit as he saw Israel's arch enemy “cut off” by the waters of the Red Sea? Surely not. But to remove forever all doubt upon this score, it remains to be pointed out how that saints in Heaven, after they have witnessed the sore judgments of God, join in singing “the song of Moses the servant of God, and the song of the Lamb saying, Great and marvellous are thy works, Lord God Almighty; just and true are thy ways, thou King of Nations.” {#Re 15:3} here then is the climax, and the full and final vindication of God's dealings with Pharaoh. Saints in heaven join in singing the song of Moses, in which that servant of God celebrated Jehovah's praise in overthrowing Pharaoh and his hosts, declaring that in so acting God was not unrighteous but just and true. We must believe, therefore, that the Judge of all the earth did right in creating and destroying this vessel of wrath, Pharaoh.
The case of Pharaoh establishes the principle and illustrates the doctrine of Reprobation. If God actually reprobated Pharaoh, we may justly conclude that he reprobates all others whom he did not predestinate to be conformed to the image of his Son. This inference the apostle Paul manifestly draws from the fate of Pharaoh, for in #Ro 9:1-33, after referring to God's purpose in raising up Pharaoh, he continues, “therefore”. The case of Pharaoh is introduced to prove the doctrine of Reprobation as the counterpart of the doctrine of Election.
In conclusion, we would say that in forming Pharaoh God displayed neither justice nor injustice, but only his bare sovereignty. As the potter is sovereign in forming vessels, so God is sovereign in forming moral agents.
#Ro 9:18 “Therefore hath he mercy on whom he will have mercy, and whom he will he hardeneth”. The “therefore” announces the general conclusion which the apostle draws from all he had said in the three preceding verses in denying that God was unrighteous in loving Jacob and hating Esau, and specifically it applies the principle exemplified in God's dealings with Pharaoh. It traces everything back to the sovereign will of the Creator. He loves one and hates another, he exercises mercy toward some and hardens others, without reference to anything save his own sovereign will.
That which is most repellant to the carnal mind in the above verse is the reference to hardening—”Whom he will he hardeneth”—and it is just here that so many commentators and expositors have adulterated the truth. The most common view is that the apostle is speaking of nothing more than judicial hardening, ie, a forsaking by God because these subjects of his displeasure had first rejected his truth and forsaken him. Those who contend for this interpretation appeal to such scriptures as #Ro 1:19-26—God gave them up, that is (see context) those who knew God yet glorified him not as God. {#Ro 1:21} Appeal is also made to #2Th 2:10-12. But it is to be noted that the word “harden” does not occur in either of these passages. But further, we submit that #Ro 9:18 has no reference whatever to judicial “hardening.” The apostle is not there speaking of those who had already turned their backs on God's truth, but instead, he is dealing with God's sovereignty, God's sovereignty as seen not only in showing mercy to whom he wills, but also in hardening whom he pleases. The exact words are “Whom he will”—not “all who have rejected his truth”—”he hardeneth,” and this, coming immediately after the mention of Pharaoh, clearly fixes their meaning. The case of Pharaoh is plain enough, though man by his glosses has done his best to hide the truth.
{#Ro 9:18} “Therefore hath he mercy on whom he will have mercy, and whom he will he hardeneth”. This affirmation of God's sovereign “hardening” of sinners' hearts—in contradistinction from judicial hardening—is not alone. Mark the language of #Joh 12:37-40 “But though he had done so many miracles before them, yet they believed not on him: that the saying of Isaiah the prophet might be fulfilled, which he spake, Lord, who hath believed our report? and to whom hath the arm of the Lord been revealed? Therefore they could not believe (why?), because that Isaiah said again, he hath blinded their eyes, and hardened their hearts (why? Because they had refused to believe on Christ? This is the popular belief, but mark the answer of Scripture) that they should not see with their eyes, nor understand with their heart, and be converted, and I should heal them.” Now, reader, it is just a question as to whether or not you will believe what God has revealed in his Word. It is not a matter of prolonged searching or profound study, but a childlike spirit which is needed, in order to understand this doctrine.
{# Ро 09:19} "Ти ще каже след това мене А защо още обвинява? Защото кой ще му съпротива? "Не е ли това най-възражението, което се призова днес? Силата на въпросите на апостола тук изглежда по следния начин: Тъй като всичко зависи от волята на Бог, което е необратимо, и тъй като тази воля на Бога, според която той може да направи всичко като суверенна, тъй като той може да има милост, към когото си иска да има милост, и може да откаже милост и нанесе наказание, на което той е избрал да направи това, защо той не ще да има милост към всички, така че да станат послушни и по този начин постави установяване на вината от съда? Сега тя трябва да бъде специално отбеляза, че апостолът не отричам на земята, на която почива възражението. Той не казва Бог не намира виновен. Нито пък каза, мъжете могат да се противопоставят на волята му. Освен това, той не обясни на възражение, като казва: Вие сте напълно misapprehended си смисъл, когато казах ". Когото пожелае той третира любезно, и когото пожелае той третира сериозно" Но той казва: "" на първо място, това е едно възражение вие нямате право да ", и след това:" Това е възражение имате никакво основание да се направи "(виж Д-р Браун). Възражението е напълно недопустимо, защото това е отговор срещу Бога. Тя щяла да се оплакват, са против, това, което Бог е направил!
{# Ро 09:19} "Ти ще каже след това ми рече: Защо ги изяжда той все още обвинява? Защото кой ще му съпротива? "На език, който апостол тук поставя в устата на възражението е толкова обикновен и посочи, че недоразумение трябва да бъде невъзможно. Какво те блазни той все още обвинява? Сега, читателю, какво може да означава, тези думи? Формулиране на свой собствен отговор преди нашата обмисля. Може ли силата на въпрос на апостола бъде само това: Ако е вярно, че Бог е "милост" на когото пожелае, а също и "втвърдява", когото си иска, тогава какво става с човека отговорност? В такъв случай хората не са нищо по-добро от кукли, а ако това е вярно то би било несправедливо за Бога да "обвинява" със своите безпомощни създания. Марк думата "след"-Ти ще каже след това мене, той заявява на (не) извод или заключение, което възразяващият равенства от това, което апостол казваха. И марката, моя читател, апостолът лесно видя доктрина той е формулирал ще повдигне този много възражения, и ако това, което са писали В тази книга провокира, а в някои по-малко, (всички, чиито плътски умове не са подчинени на Божията благодат) на Същото възражение, то той трябва да бъде или защото не са представили на учението, което е, посочени в "Ро 9:1-33, или друг, защото човешката природа се е променило от деня, в който апостол. Да разгледаме сега до края на стиха. {# Ро 09:19} Апостол повтаря едни и същи възражения в малко по-различна форма, тя се повтаря така, че неговото значение не може да бъде погрешно sunderstood, а именно: "Защото кой ще му съпротива?" Ясно е тогава, че този въпрос по незабавно обсъждане е свързана с Бог "ще", т.е., неговата суверенна начини, което потвърждава това, което казахме по-горе при, {# Ро 9:17,18}, където твърди, че не е от съдебен втвърдяване, което е в изглед (т.е. закаляване, защото на предишния отказ на истината), но суверенна "втвърдяване", което означава, че "втвърдяване" на паднал и грешен същество не по друга причина освен тази, която inheres в суверенната воля на Бога. И по този начин на въпроса "Кой е съпротива на волята Му?" Това, което тогава е на апостола кажа в отговор на тези възражения?
{# Ро 09:20} "Но, о човече, ти кой си, що отговаряш против Бога? Направеното нещо ще рече ли на онзи който го е направил: Защо си ме направи по този начин? "Апостол, след това, не казвам това противопоставяне е безсмислено и безпочвено, вместо това, той изобличения на възражението за неговата безбожие. Той му напомня, че той е просто "човек", едно същество, и че като такава тя е най-непристойни и нагъл за него в "отговор (твърдят, или причина) срещу Бога." Освен това, той му напомня, че той не е нищо повече от "нещо, което формира", и поради това е лудост и богохулство да се изправят срещу самия бивш. Отколкото да напуска този стих следва да се отбележи, че приключването му думи: "Защо си ме накара по този начин" да ни помогне да се определи, несъмнено, на конкретния предмет на обсъждане. С оглед на непосредствения контекст, което може да бъде сила на "по този начин?" Какво, но тъй като в случай на Исав, защо си ме направи обект на "омраза?" Какво, но както в случая на Фараона, Защо си ме накара просто да се "втвърдява" мен? Какво друго значение може, по-скоро, да му бъдат възложени?
Много е важно да се поддържа ясно пред нас, че обект на апостола през този пасаж е за лечение на Божия суверенитет в работата с, от една страна, тези, които обича, кораби тая почит и плавателни съдове на милост, а също и, от друга страна, с тези, които той "мрази" и "втвърдява", кораби и плавателни съдове, при позор на ярост.
{# Ро 9:21-23} който да не е на грънчаря власт над глината, от същата буца да направи един съд при чест и безчестие към друг? Ами ако Бог желае да покаже гнева Си и да изяви силата Си, пак е търпял с много дълготърпение съдовете на гнева, монтирани на унищожаване: И че той може да изяви богатството на Славата Си на съдове на милостта, който бе снабдяват подготвени слава. В тези стихове апостолът представи пълен и окончателен отговор на възраженията, повдигнати инча {# Ро 09:19} Първо, той пита: "който да не е на грънчаря власт над глината?" И т.н. Трябва да се отбележи, думата тук преведена като "власт" е друго име на гръцки от този, извършени "мощност" в {# Ро 09:22} когато това може да означава само си сила, но тук, в, {# Ро 09:21} силата трябва да говори се отнасят до правата на Твореца или суверенни прерогативи, че това е така, видно от факта, че една и съща гръцка дума, е нает на работа в "Джо 01:12 -" Ония, които Го приеха, да им даде той право да станат Божии синове ", което, както е добре известно, означава правото или привилегията да станат синове на Бога. В автобуса използва "правото", както в "Джо 01:12 и" Ро 09:21.
{# Ро 09:21} "не даде на грънчаря власт над глината от същата буца да направи един съд при чест и безчестие към друг?" Това, че "Потър" тук е самият Бог е някои от предишния стих, където апостолът пита: "Кой си ти, що отговаряш против Бога?" и след това, когато говори в условията на фигурата щеше да се използва, продължава: "Направеното нещо ще рече ли на онзи, който формира това" и т.н. Някои са налице, които ще ограби тези думи от тежестта си, като заявява, че докато човек Потър прави някои плавателни съдове, които се използват за по-малко почтени цели, различни от други, все пак, те са предназначени да попълнят някои полезни място. Но апостолът не тук казват: "който да не е на грънчаря власт над глината от същата буца да направи един съд до почетен използване и друга за по-малко почтен употреба", но той говори за някои "плавателни съдове" се прави " при раз чест. "Вярно е, разбира се, че Божията мъдрост ще бъдат напълно оправдани, доколкото унищожаването на развратен ще популяризира своята слава, по какъв начин следващият стих ни казва.
Преди да премине към следващия стих и нека да отбележим преподаването на това и на тях. В {# Ро 09:19} два въпроса са попитал: "Ти ще каже след това мене А защо още обвинява? Защото кой ще му съпротива? "На тези въпроси трикратно отговор се връща. На първо място, {# Ро 09:20} апостолът отрича същество правото да участва в съдебното решение по пътя на Твореца, "Не, но, човече ти кой си, що отговаряш против Бога? Направеното нещо ще рече ли на онзи който го е направил, защо си ме направи по този начин? "Апостол настоява, че нравствеността на Божията воля не трябва да бъде разпитан. Каквото и да прави трябва да се прави. От друга страна, {# Ро 09:21} апостол заявява, че Създателят има право да разполага със своето същества както намери за добре, "който да не е на грънчаря власт над глината, от същата буца да направи един съд при чест , а друг при безчестие? "Трябва внимателно да се отбележи, че думата за" сила "тук е exousian-съвсем друга дума от това, преведена като" сила "в следващия стих (" да изложи своята сила "), където е dunamin. По думите "? Който да не е на грънчаря власт над глината" трябва да бъде Божията сила справедливо упражнява, което, с оглед-упражняването на правата на Божията последователно със своя правосъдието, - защото простото твърдение на неговия omnipotency няма да е такъв отговор както и Бог ще се върне на въпросите, поставени инча {# Ро 09:19} На трето място, в, {# Ро 9:22,23} апостолът дава причините, поради които Бог постъпленията по различен начин с един от неговите същества от друго: от една страна, е да "покаже гнева Си" и "да изяви силата Си," от друга страна, тя е "да изяви богатството на Неговата слава."
"Който да не е на грънчаря власт над глината от същата буца да направи един съд при чест и безчестие към друг?" Разбира се Бог има право да направи това, защото той е Създателя. Дали той упражни това свое право? Да, като "Ро 9:13,17 ясно ни показват," За същата цел, Аз те (Фараона) се ".
{# Ро 09:22} "Ами ако Бог желае да покаже гнева Си и да изяви силата Си, пак е търпял с много дълготърпение съдовете на гнева, монтирани на унищожение". Тук апостолът ни казва, на второ място, защо Бог действа по този начин, т.е., по различен начин с различни такива, като милост за някои и втвърдяване други, което прави един кораб при чест и безчестие към друг. Наблюдава се, че тук, в {# Ро 09:22} апостолът първо споменаване "плавателни съдове на гнева", преди той да се отнася в {# Ро 09:23} към "плавателни съдове на милостта." Защо е това? Отговорът на този въпрос е от първостепенна важност: ние отговаряме, защото това е "плавателни съдове на гнева", които подлежат на оглед преди възражението инча {# Ро 09:19} Две са изложени мотиви защо Бог прави някои "кораби при позор: "Първо, да" покажат гнева си ", и на второ място", за да изяви силата Си ", и двете от които са пример в случая на фараона.
One point in the above verse requires separate consideration—”Vessels of wrath fitted to destruction.” The usual explanation which is given of these words is that the vessels of wrath fit themselves to destruction, that is, fit themselves by virtue of their wickedness; and it is argued that there is no need for God to “fit them to destruction,” because they are already fitted by their own depravity, and that this must be the real meaning of this expression. Now if by “destruction” we understand punishment, it is perfectly true that the non-elect do “fit themselves,” for everyone will be judged “according to his works;” and further, we freely grant that subjectively the non-elect do fit themselves for destruction. But the point to be decided is, Is this what the apostle is here referring to? And, without hesitation, we reply it is not. Go back to #Ro 9:11-13: did Esau fit himself to be an object of God's hatred, or was he not such before he was born? Again; did Pharaoh fit himself for destruction, or did not God harden his heart before the plagues were sent upon Egypt?—see #Ex 4:21!
#Ro 9:22 is clearly a continuation in thought of {#Ro 9:21} and #Ro 9:21 is part of the apostle's reply to the questions raised in #Ro 9:20: therefore, to fairly follow out the figure, it must be God himself who “fits” unto destruction the vessels of wrath. Should it be asked how God does this, the answer, necessarily, is, objectively, — he fits the non-elect unto destruction by his fore-ordinating decrees. Should it be asked why God does this, the answer must be, to promote his own glory, ie, the glory of his justice, power and wrath. “The sum of the apostle's answer here is, that the grand object of God, both in the election and the reprobation of men, is that which is paramount to all things else in the creation of men, namely, his own glory” (Robert Haldane).
{#Ro 9:23} “And that he might make known the riches of his glory on the vessels of mercy, which he had afore prepared unto glory.” The only point in this verse which demands attention is the fact that the “vessels of mercy” are here said to be “afore prepared unto glory.” Many have pointed out that the previous verse does not say the vessels of wrath were afore prepared unto destruction, and from this omission they have concluded that we must understand the reference there to the non-elect fitting themselves in time, rather than God ordaining them for destruction from all eternity. But this conclusion by no means follows. We need to look back to #Ro 9:21 and note the figure which is there employed. “Clay” is inanimate matter, corrupt, decomposed, and therefore a fit substance to represent fallen humanity. As then the apostle is contemplating God's sovereign dealings with humanity in view of the Fall, he does not say the vessels of wrath were “afore” prepared unto destruction, for the obvious and sufficient reason that, it was not until after the Fall that they became (in themselves) what is here symbolized by the “clay.” All that is necessary to refute the erroneous conclusion referred to above, is to point out that what is said of the vessels of wrath is not that they are fit for destruction (which is the word that would have been used if the reference had been to them fitting themselves by their own wickedness), but fitted to destruction; which, in the light of the whole context, must mean a sovereign ordination to destruction by the Creator. We quote here the pointed words of Calvin on this passage—”There are vessels prepared for destruction, that is, given up and appointed to destruction; they are also vessels of wrath, that is, made and formed for this end, that they may be examples of God's vengeance and displeasure. Though in the second clause the apostle asserts more expressly, that it is God who prepared the elect for glory, as he had simply said before that the reprobate are vessels prepared for destruction, there is yet no doubt but that the preparation of both is connected with the secret counsel of God. Paul might have otherwise said, that the reprobate gave up or cast themselves into destruction, but he intimates here, that before they are born they are destined to their lot.” With this we are in hearty accord. #Ro 9:29 does not say the vessels of wrath fitted themselves, nor does it say they are fit for destruction, instead, it declares they are “fitted to destruction,” and the context shows plainly it is God who thus “fits” them—objectively by his eternal decrees.
Though #Ro 9:1-33 contains the fullest setting forth of the doctrine of Reprobation, there are still other passages which refer to it, one or two more of which we will now briefly notice:—
”What then? That which Israel seeketh for, that he obtained not, but the election obtained it, and the rest were hardened.” {#Ro 11:7 RV} Here we have two distinct and clearly defined classes which are set in sharp antithesis: the “election” and “the rest;” the one “obtained,” the other is “hardened.” On this verse we quote from the comments of John Bunyan of immortal memory:—”These are solemn words: they sever between men and men—the election and the rest, the chosen and the left, the embraced and the refused. By 'rest' here must needs be understood those not elect, because set the one in opposition to the other, and if not elect, whom then but reprobate?”
Writing to the saints at Thessalonica the apostle declared, “For God hath not appointed us to wrath, but to obtain salvation by our Lord Jesus Christ.” {#1Th 5:9} Now surely it is patent to any impartial mind that this statement is quite pointless if God has not “appointed” any to wrath. To say that God “hath not appointed us to wrath,” clearly implies that there are some whom he has “appointed to wrath,” and were it not that the minds of so many professing Christians are so blinded by prejudice, they could not fail to clearly see this.
”A Stone of stumbling, and a Rock or offence, even to them who stumble at the Word, being disobedient, whereunto also they were appointed”. {#1Pe 2:8} The whereunto manifestly points back to the stumbling at the Word, and their disobedience. Here, then, God expressly affirms that there are some who have been “appointed” (it is the same Greek word as in #1Th 5:9) unto disobedience. Our business is not to reason about it, but to bow to Holy Scripture. Our first duty is not to understand, but to believe what God has said.
”But these, as natural brute beasts, made to be taken and destroyed, speak evil of the things that they understand not; and shall utterly perish in their own corruption.” {#2Pe 2:12} Here, again, every effort is made to escape the plain teaching of this solemn passage. We are told that it is the “brute beasts” who are “made to be taken and destroyed,” and not the persons here likened to them. All that is needed to refute such sophistry is to inquire wherein lies the point of analogy between the “these” (men) and the “brute beasts?” What is the force of the “as”—but “these as brute beasts?” Clearly, it is that “these” men as brute beasts, are the ones who, like animals, are “made to be taken and destroyed:” the closing words confirming this by reiterating the same sentiment—”and shall utterly perish in their own corruption.”
"Защото има някои мъже се вмъкнали, които са били преди на стария ръкоположен за това осъждане;. Нечестивци, които обръщат благодатта на нашия Бог в похотливост и се отричат от единствения Господ Бог и нашият Господ Исус Христос" {# Джъд 1 : 4} са правени опити да избягат от очевидно сила на този стих, като се заменят различен превод. В автобуса дава: "Но има някои мъже се вмъкнали тайно, дори и тези, които са на възраст писано за предварително към това осъждане." Но това променя прави по никакъв начин не се отървава от това, което е така неприятно на нашите чувства. The question arises, Where were these “of old written of beforehand?” Certainly not in the Old Testament, for nowhere is there any reference there to wicked men creeping into Christian assemblies. If “written of” be the best translation of “prographo,” the reference can only be to the book of the divine decrees. So whichever alternative be selected there can be no evading the fact that certain men are “before of old” marked out by God “unto condemnation.”
”And all that dwell on the earth shall worship him (viz. the Antichrist), every one whose name hath not been written from the foundation of the world in the Book of Life of the Lamb that hath been slain” (#Re 13:8, RV compare #Re 17:8). Here, then, is a positive statement affirming that there are those whose names were not written in the Book of Life. Because of this they shall render allegiance to and bow down before the Antichrist.
Here, then, are no less than ten passages which most plainly imply or expressly teach the fact of reprobation. They affirm that the wicked are made for the Day of Evil; that God fashions some vessels unto dis honour; and by his eternal decree (objectively) fits them unto destruction; that they are like brute beasts, made to be taken and destroyed, being of old ordained unto this condemnation. Therefore in the face of these scriptures we unhesitatingly affirm (after nearly twenty years careful and prayerful study of the subject) that the Word of God unquestionably teaches both Predestination and Reprobation, or to use the words of Calvin, “Eternal Election is God's predestination of some to salvation, and others to destruction”.
Having thus stated the doctrine of Reprobation, as it is presented in Holy Writ, let us now mention one or two important considerations to guard it against abuse and prevent the reader from making any unwarranted deductions:—
First, the doctrine of Reprobation does not mean that God purposed to take innocent creatures, make them wicked, and then damn them. Scripture says, “God hath made man upright, but they have sought out many inventions.” {#Ec 7:29} God has not created sinful creatures in order to destroy them, for God is not to be charged with the sin of his creatures. The responsibility and criminality is man's.
God's decree of Reprobation contemplated Adam's race as fallen, sinful, corrupt, guilty. From it God purposed to save a few as the monuments of his sovereign grace; the others he determined to destroy as the exemplification of his justice and severity. In determining to destroy these others, God did them no wrong. They had already fallen in Adam, their legal representative; they are therefore born with a sinful nature, and in their sins he leaves them. Nor can they complain. This is as they wish; they have no for holiness; they love darkness rather than light. Where, then, is there any injustice if God “gives them up to their own hearts' lusts!” {#Ps 81:12}
Second, the doctrine of Reprobation does not mean God refuses to save those who earnestly seek salvation. The fact is that the reprobate have no longing for the Saviour: they see in him no beauty that they should desire him. They will not come to Christ—why then should God force them to? He turns away none who do come—where then is the injustice of God fore-determining their just doom? None will be punished but for their iniquities; where then, is the supposed tyrannical cruelty of the Divine procedure? Remember that God is the Creator of the wicked, not of their wickedness; he is the Author of their being, but not the Infuser of their sin.
God does not (as we have been slanderously reported to affirm) compel the wicked to sin, as the rider spurs on an unwilling horse. God only says in effect that awful word, “Let them alone.” {#Mt 15:14} He needs only to slacken the reins of providential restraint, and withhold the influence of saving grace, and apostate man will only too soon and too surely, of his own accord, fall by his iniquities. Thus the decree of reprobation neither interferes with the bent of man's own fallen nature, nor serves to render him the less inexcusable.
Third, the decree of Reprobation in no wise conflicts with God's goodness. Though the non-elect are not the objects of his goodness in the same way or to the same extent as the elect are, yet are they not wholly excluded from a participation of it. They enjoy the good things of Providence (temporal blessings) in common with God's own children, and very often to a higher degree. But how do they improve them? Does the (temporal) goodness of God lead them to repent? Nay, verily, they do but “despise his goodness, and forbearance, and longsuffering, and after their hardness and impenitency of heart treasure up unto themselves wrath against the day of wrath.” {#Ro 2:4,5} On what righteous ground, then, can they murmur against not being the objects of his benevolence in the endless ages yet to come? Moreover, if it did not clash with God's mercy and kindness to leave the entire body of the fallen angels {#2Pe 2:4} under the guilt of their apostasy; still less can it clash with the Divine perfections to leave some of fallen mankind in their sins and punish them for them.
Finally, let us interpose this necessary caution: It is utterly impossible for any of us, during the present life, to ascertain who are among the reprobate. We must not now so judge any man, no matter how wicked he may be. The vilest sinner, may, for all we know, be included in the election of grace and be one day quickened by the Spirit of grace. Our marching orders are plain, and woe be unto us if we disregard them—”Preach the Gospel to every creature.” When we have done so our skirts are clear. If men refuse to heed, their blood is on their own heads; nevertheless “we are unto God a sweet savour of Christ, in them that are saved, and in them that perish. To the one we are a savour of death unto death; and to the other we are a savour of life unto life.” {#2Co 2:15,16}
We must now consider a number of passages which are often quoted with the purpose of showing that God has not fitted certain vessels to destruction or ordained certain ones to condemnation. First, we cite #Eze 18:31 —”Why will ye die, O house of Israel?” On this passage we cannot do better than quote from the comments of Augustus Toplady:—”This is a passage very frequently, but very idly, insisted upon by Arminians, as if it were a hammer which would at one stroke crush the whole fabric to powder. But it so happens that the “death” here alluded to is neither spiritual nor eternal death: as is abundantly evident from the whole tenor of the chapter. The death intended by the prophet is a political death; a death of national prosperity, tranquillity, and security. The sense of the question is precisely this: What is it that makes you in love with captivity, banishment, and civil ruin? Abstinence from the worship of images might, as a people, exempt you from these calamities, and once more render you a respectable nation. Are the miseries of public devastation so alluring as to attract your determined pursuit? Why will ye die? die as the house of Israel, and considered as a political body? Thus did the prophet argue the case, at the same time adding—”For I have no pleasure in the death of him that dieth saith the Lord God, wherefore, turn yourselves, and live ye. “This imports: First, the national captivity of the Jews added nothing to the happiness of God. Second, if the Jews turned from idolatry, and flung away their images, they should not die in a foreign, hostile country, but live peaceably in their own land and enjoy their liberties as an independent people.” To the above we may add: political death must be what is in view in #Eze 18:31,32 for the simple but sufficient reason that they were already spiritually dead!
#Mt 25:41 is often quoted to show that God has not fitted certain vessels to destruction—”Depart from me, ye cursed, into everlasting fire, prepared for the Devil and his angels.” This is, in fact, one of the principal verses relied upon to disprove the doctrine of Reprobation. But we submit that the emphatic word here is not “for” but “Devil.” This verse (see context) sets forth the severity of the judgment which awaits the lost. In other words, the above scripture expresses the awfulness of the everlasting fire rather than the subjects of it—if the fire be “prepared for the Devil and his angels” then how intolerable it will be! If the place of eternal torment into which the damned shall be cast is the same as that in which God's arch enemy will suffer, how dreadful must that place be!
Again: if God has chosen only certain ones to salvation, why are we told that God “now commandeth all men everywhere to repent?” {#Ac 17:3} That God commandeth “all men” to repent is but the enforcing of his righteous claims as the moral Governor of the world. How could he do less, seeing that all men everywhere have sinned against him? Furthermore; that God commandeth all men everywhere to repent argues the universality of creature responsibility. But this scripture does not declare that it is God's pleasure to “give repentance” {#Ac 5:31} to all men everywhere. That the apostle Paul did not believe God gave repentance to every soul is clear from his words in #2Ti 2:25 —”In meekness instructing those that oppose themselves; if God peradventure will give them repentance to the acknowledging of the truth.”
Again, we are asked, if God has “ordained” only certain ones unto eternal life, then why do we read that he “will have all men to be saved, and come to the knowledge of the truth?” {#1Ti 2:4} The reply is, that the words “all” and “all men,” like the term “world,” are often used in a general and relative sense. Let the reader carefully examine the following passages: #Mr 1:5 Joh 6:45,8:2 Ac 21:28,22:15 2Co 3:2 etc., and he will find full proof of our assertion. #1Ti 2:4 cannot teach that God wills the salvation of all mankind, or otherwise all mankind would be saved—”What his soul desireth even that he doeth!” {#Job 23:13}
Again; we are asked, Does not Scripture declare, again and again, that God is no “respecter of persons?” We answer, it certainly does, and God's electing grace proves it. The seven sons of Jesse, though older and physically superior to David, are passed by, while the young shepherd boy is exalted to Israel's throne. The scribes and lawyers pass unnoticed, and ignorant fishermen are chosen to be the apostles of the Lamb. Divine truth is hidden from the wise and prudent and is revealed to babes instead. The great majority of the wise and noble are ignored, while the weak, the base, the despised, are called and saved. Harlots and publicans are sweetly compelled to come in to the gospel feast, while self-righteous Pharisees are suffered to perish in their immaculate morality. Truly, God is “no respecter” of persons or he would not have saved me.
That the Doctrine of Reprobation is a “hard saying”—to the carnal mind is readily acknowledged—yet, is it any “harder” than that of eternal punishment? That it is clearly taught in Scripture we have sought to demonstrate, and it is not for us to pick and choose from the truths revealed in God's Word. Let those who are inclined to receive those doctrines which commend themselves to their judgment, and who reject those which they cannot fully understand, remember those scathing words of our Lord's, “O fools, and slow of heart to believe all that the prophets have spoken:” {#Lu 24:25} fools because slow of heart; slow of heart, not dull of head!
Once more we would avail ourselves of the language of Calvin: “But, as I have hitherto only recited such things as are delivered without any obscurity or ambiguity in the Scriptures, let persons who hesitate not to brand with ignominy those Oracles of Heaven, beware what kind of opposition they make. For, if they pretend ignorance, with a desire to be commended for their modesty, what greater instance of pride can be conceived, than to oppose one little word to the authority of God! as, 'It appears otherwise to me,' or 'I would rather not meddle with this subject.' But if they openly censure, what will they gain by their puny attempts against heaven? Their petulance, indeed, is no novelty; for in all ages there have been impious and profane men, who have virulently opposed this doctrine. But they shall feel the truth of what the Spirit long ago declared by the mouth of David, that God 'is clear when he judgeth'. {#Ps 51:4} David obliquely hints at the madness of men who display such excessive presumption amidst their insignificance, as not only to dispute against God, but to arrogate to themselves the power of condemning him. In the meantime, he briefly suggests, that God is unaffected by all the blasphemies which they discharge against heaven, but that he dissipates the mists of calumny, and illustriously displays his righteousness; our faith, also, being founded on the Divine Word, and therefore, superior to all the world, from its exaltation looks down with contempt upon those mists” (John Calvin).
In closing this chapter we propose to quote from the writings of some of the standard theologians since the days of the Reformation, not that we would buttress our own statements by an appeal to human authority, however venerable or ancient, but in order to show that what we have advanced in these pages is no novelty of the twentieth century, no heresy of the “latter days” but, instead, a doctrine which has been definitely formulated and commonly taught by many of the most pious and scholarly students of Holy Writ.
”Predestination we call the decree of God, by which he has determined in himself, what he would have to become of every individual of mankind. For they are not all created with a similar destiny: but eternal life is foreordained for some, and eternal damnation for others. Every man, therefore, being created for one or the other of these ends, we say, he is predestinated either to life or to death”—from John Calvin's “Institutes” (1536 AD) Book III, Chapter XXI entitled “Eternal Election, or God's Predestination of Some to Salvation and of Others to Destruction.”
We ask our readers to mark well the above language. A perusal of it should show that what the present writer has advanced in this chapter is not “Hyper-Calvinism” but real Calvinism, pure and simple. Our purpose in making this remark is to show that those who, not acquainted with Calvin's writings, in their ignorance condemn as ultra-Calvanism that which is simply a reiteration of what Calvin himself taught—a reiteration because that prince of theologians as well as his humble debtor have both found this doctrine in the Word of God itself.
Martin Luther is his most excellent work “De Servo Arbitrio” (Free Will a Slave), wrote: “All things whatsoever arise from, and depend upon, the divine appointments, whereby it was preordained who should receive the Word of Life, and who should disbelieve it, who should be delivered from their sins, and who should be hardened in them, who should be justified and who should be condemned. This is the very truth which razes the doctrine of free will from its foundations, to wit, that God's eternal love of some men and hatred of others is immutable and cannot be reversed.”
John Fox, whose Book of Martyrs was once the best known work in the English language (alas that it is not so today, when Roman Catholicism is sweeping upon us like a great destructive tidal wave!), wrote:—”Predestination is the eternal decreement of God, purposed before in himself, what should befall all men, either to salvation, or damnation”.
The “Larger Westminster Catechism” (1688)—adopted by the General Assembly of the Presbyterian Church—declares, “God, by an eternal and immutable decree, out of his mere love, for the praise of his glorious grace, to be manifested in due time, hath elected some angels to glory, and in Christ hath chosen some men to eternal life, and the means thereof; and also, according to his sovereign power, and the unsearchable counsel of his own will (whereby he extendeth or withholdeth favour as he pleases), hath passed by, and foreordained the rest to dishonour and wrath, to for their sin inflicted, to the praise of the glory of his justice”.
John Bunyan, author of “The Pilgrim's Progress,” wrote a whole volume on “Reprobation.” From it we make one brief extract:—”Reprobation is before the person cometh into the world, or hath done good or evil. This is evidenced by #Ro 9:11. Here you find twain in their mother's womb, and both receiving their destiny, not only before they had done good or evil, but before they were in a capacity to do it, they being yet unborn—their destiny, I say, the one unto, the other not unto the blessing of eternal life; the one elect, the other reprobate; the one chosen, the other refused.” In his “Sighs from Hell,” John Bunyan also wrote: “They that do continue to reject and slight the Word of God are such, for the most part, as are ordained to be damned”.
Commenting upon #Ro 9:22 “What if God willing to show his wrath, and to make his power known, endured with much longsuffering the vessels of wrath fitted to destruction” Jonathan Edwards (Vol. 4, p. 306—1743 AD) says, “How awful doth the majesty of God appear in the dreadfulness of his anger! This we may learn to be one end of the damnation of the wicked.”
Augustus Toplady, author of “Rock of Ages” and other sublime hymns, wrote: “God, from all eternity decreed to leave some of Adam's fallen posterity in their sins, and to exclude them from the participation of Christ and his benefits.” And again; “We, with the Scriptures, assert: That there is a predestination of some particular persons to life, for the praise of the glory of divine grace; and also a predestination of other particular persons to death for the glory of divine justice—which death of punishment they shall inevitably undergo, and that justly, on account of their sins”.
George Whitefield, that stalwart of the eighteenth century, used by God in blessing to so many, wrote: “Without doubt, the doctrine of election and reprobation must stand or fall together…I frankly acknowledge I believe the doctrine of Reprobation, that God intends to give saving grace, through Jesus Christ, only to a certain number; and that the rest of mankind, after the fall of Adam, being justly left of God to continue in sin, will at last suffer that eternal death which is its proper wages”.
”Fitted to destruction.” {#Ro 9:22} After declaring this phrase admits of two interpretations, Dr. Hodge—perhaps the best known and most widely read commentator on Romans—says, “The other interpretation assumes that the reference is to God and that the Greek word for 'fitted' has its full participle force; prepared (by God) for destruction.” This, says Dr. Hodge, “Is adopted not only by the majority of Augustinians, but also by many Lutherans.”
Were it necessary we are prepared to give quotations from the writings of Wycliffe, Huss, Ridley, Hooper, Cranmer, Ussher, John Trapp, Thomas Goodwin, Thomas Manton (Chaplain to Cromwell), John Owen, Witsius, John Gill (predecessor of Spurgeon), and a host of others. We mention this simply to show that many of the most eminent saints in bygone days, the men most widely used of God, held and taught this doctrine which is so bitterly hated in these last days, when men will no longer “endure sound doctrine;” hated by men of lofty pretensions, but who, notwithstanding their boasted orthodoxy and much advertised piety, are not worthy to unfasten the shoes of the faithful and fearless servants of God of other days.
Tags: Sovereinity of God
